Прочетете разказ

Тайният живот на Катарина Соледад

Скоро след смъртта на Катарина Соледад медиите разпространиха историята за нещастната ù съдба и цените на скулптурите ù скочиха до небето. Любителите на изкуството питаха къде могат да видят творбите ù. Колекционерите се обаждаха на агентите си с указания да наддават на търговете, на които се появяват малки пластики и скулптури, направени от нея. В националната галерия обсъждаха посмъртна изложба, която проследява целия ù творчески път. Изкуствоведите се надпреварваха да анализират работите ù. Определяха ги като апотеоз на несподелената любов и разминаването между хората. Излезлите наяве подробности от личния ù живот им бяха дали ключа към нейните, незаслужено пренебрегвани до момента, творения.

Художници и склуптори, някои от които не бяха разговаряли повече от пет минути с Катарина Соледад, не спираха да споделят истории и да събират пъзела на нещастната ù любов.

Прочетете целия разказ в Diaskop-comics

 

Анна Сергеевна

Когато мъжът на Анна Сергеевна – Владимир – й изневери, тя го прие нормално. Първо се вцепени, после се разсмя, после започна да го обижда. След това сълзите размазаха грима й, хвърли по него купчината бележки с неплатени сметки за месеца, солницата и салфетника, най-накрая седна на кухненския под, облегнала гръб на шкафа и се разплака истински. 

Прочете целия разказ в списание „Жената днес“. (Скролвате, скролвате колкото да минете двете снимки и хоп! стигате до разказа.)

 

Мече на име Силенцио

Мечето на първородния им син се казваше Силенцио. Самият син не се казваше никак, защото така и не се появи. Ако все пак беше благоволил да дойде, щяха да го нарекат Антонио или Мартин, или Микеле. Щеше да е умно момче. И смело. Макар че това нежелание да разшири хралупата, в която е попаднал като малка точка; този мързел, който му попречи да се развие; тази липса на любопитство, дето не му позволи да получи туптящо сърце и да набира сили девет месеца, за да надникне в големия свят и да го покори с вик, всичко това не говореше за голяма смелост и сила на духа.

Но родителите винаги са готови да простят и се надяват, че дребните несъвършенства на характера няма да се задълбочат с времето, а напротив – с помощта на възпитание, търпение и любов, които те ще дадат на отрочето си, ще се превърнат в качества.

Затова, когато Антонио, Мартин или Микеле остана...

Прочетете целия разказ в „Дневник“.

 

Събирачите на щастие

Кой е пуснал слуха, че на това място всеки си намира щастието, не знам. Отдавна трябва да е било. Истина ли е, също не знам. Ако е, то това е щастие, с което никой не иска да се похвали. Не ми се вярва и да е съвсем лъжа, иначе туристическите агенции, обикновено предпазливи в обещанията си, едва ли щяха да го повтарят така настойчиво.

На мен тия неща не ми действат. Аз чистя плажа. Изпразвам кошчетата, събирам боклуците на търсачите на щастие. Много смет оставят, както само нещастниците умеят. Но аз отдавна не се ядосвам. Чакам да дойде приливът.

Прочетете целия разказ в Nasam-natam.

 

Съобщението

В един делничен ден, около 18 часа, на спирка „Жолио Кюри“ мотрисата, която пътуваше в посока центъра, отвори врати. Пътниците слязоха, качиха се нови, но вместо да потегли, мотрисата затвори врати и отново ги отвори. Нямаше причина – никой не се беше заклещил, имаше достатъчно място. Вратите се затвориха. После се отвориха отново.

Няколко ученичета и една баба се размърдаха неспокойно и опънаха вратове от средата на вагона. Нямаше закъснели пътници, които да тичат с ръкомахане към влака. Не се виждаха изпуснати на прага предмети. Перонът беше празен. Телевизионните екрани на метростанцията предаваха обичайните реклами. Вратите се затвориха. После се отвориха отново.

Сега вече всички обърнаха поглед към тях.

Прочетете целия разказ в BINstory.

Поръчайте книгата с безплатна доставка от Ozone.bg или от издателство „Жанет 45“ (за поръчки над 20 лв. доставката е безплатна).