„Доставете си наслада, като четете по малко. Връщайте се и препрочитайте отново. В някои от разказите ме впечатли невероятно ярката и същевременно обикновена картина, сглобена с толкова добре подбрани думи, че неволно се усмихвам. В други – усещането от края, което се разлива постепенно. Както казва Мария Донева, „дълго гледам след него“. От някои лъхва тъга, от онази, за която знаеш, че е навсякъде там, зад прозорците по улиците, в ежедневните ситуации на стотици хора. Но има и такива, в които се усеща безкрайното любопитство на търсещия ум, доброто и чистосърдечно, дори ласкаво отношение към наглед прозаични неща. Трябва да си голям писател, за да направиш обикновеното необикновено само със силата на думите си. Без излишна поза, без лак, без прекомерна детайлност, в която да се загуби идеята.“

Прочетете целия отзив в блога „Библиотеката“.

=====

„Тая земя, оная земя” от Иванка Могилска (изд. „Жанет 45”, 2017) е сборник с разкази, след който в продължение на дни и нощи не се чува нищо освен свистенето на вятъра, въздишките на куфара и шепотът на сърцето, почукващо от щастие, събудено от слънчевите думи, които са го погалили.”

Прочетете целия отзив в блога „На по книга, две”.

=====

Без съмнение Иванка Могилска е прекрасен поетичен прозаик – и ако това си личеше и между страниците на романа ѝ “Внезапни улици”, то в “Тая земя, оная земя” точно светлостилът ѝ поглъща изцяло – така, както слънцето поглъща безмилостно света навън. Прекрасен, топъл, летен, кротък сборник за малките неща, за смислените неща, за забравимите наглед неща – но които променят по малко в човека, който ги е изпитал. Разкази за бавно, лениво четене, за дните, които се премрежават в маранята над пясъка, или пък които едва отминават в безмълвието на напуснатия от мнозина град.

Прочетете целия отзив в „Книголандия”.

========

Изглежда като проза, но се усеща като поезия....
„Тая земя, оная земя” е разходка из скритите улички на душата, която трябва да се случва стъпка по стъпка. След всеки разказ си една крачка по-близо до прекрасната безкрайност и пъстрота на живота, всяка страница добавя още един цвят към действителността. И ти се иска да извадиш куфара, ласкаво да събереш най-необходимото и да излезеш сам в широкия свят да търсиш своите мигове, които трябва да бъдат забелязани, да бъдат случени. Защото това са истории за теб – „прикован към тая земя, който мечтае да пътува из оная”.

Прочетете целия отзив в „Четиво”.

========

Прочетете още отзиви на страницата на книгата в Goodreads.